Historias: BULGARIA

Amigos para siempre
1
El mundo es un pañuelo. Somos tan minúsculos mirados a vista de pájaro. Ana está en América del Norte, Sofía, en Asia …, pero todos estamos a un clic de distancia, a un segundo telefónico, a un temblar de la pantalla.

It’s a small World. We are so little seen from a bird’s eye. Ana is in North America, Sofia, in Asia…, but we all are a click away, a second on the phone, a wince of the film.

Светът е като голямо платно. Толкова сме малки, погледнати от птичи поглед. Ана е в Северна Америка, София, в Азия…, но всички сме на едно кликване разстояние, на една секунда по телефона, на едно потрепване на лентата.

2
Ya no escribimos cartas. Recuerdo que, cuando éramos pequeños, escribíamos tarjetas postales desde la playa. Después, cuando volvíamos a casa, nos esperaban aquellos pedacitos de recuerdos que conservaban el olor a mar y alguno que otro granito de arena dentro del sobre.

We don’t write letters any more. I remember that, when we were little, we used to write postcards from the beach. Then, after returning at home, these little pieces of memories which were keeping the smell of the sea and some other particles of sand were waiting for us.

Вече не пишем писма. Помня, че, когато бяхме малки, пишехме пощенски картички от плажа. След това, прибирайки се вкъщи,откривахме онези парченца спомени, които носеха мириса на морето и някоя друга песъчинка в плика и ни очакваха.

3
Ya no es así: las noticias no tienen cuerpo, solo los alambres tendidos entre los postes conocen el sabor de su rapidez. Ya no hay granitos de arena, sino ondas que transmiten la imagen de otras ondas que son las olas del mar.

It’s not like that any more. The news don’t have a body, just the wires taut between the posts know the taste of their speed. There are no more grit, there are only waves which transmit the image of other waves like the ones of the sea.

Вече не е така. Новините нямат форма, само жиците, опънати между стълбовете знаят за тяхната бързина. Вече няма песъчинки, има само вълни, които пренасят образа на други вълни - морските.

4
¿Por qué ahora tenemos tanta prisa? ¿Por qué nos conformamos con una historia impalpable, como la sombra tendida sobre el pavimento? ¿Será que no podamos guardarla, que desaparezca con la huida del sol que la proyecta?

Why are we in such a hurry? Why do we agree with an impalpable story like the stretched shadow on the pavement? Perhaps it’s because we can’t keep it as it will disappear with the set of the sun, which forms it.

Защо бързаме толкова? Защо се съгласяваме с една неосезаема история, подобна на продълговатата сянка върху паважа? Може би защото не можем да я съхраним, тъй като изчезва със залеза на слънцето, което я създава?

5
No, la guardamos en nuestros archivos, para sacar esta historia, esta imagen cuando queramos sobre la pantalla, para recordar no solo la playa y la arena, sino también el calor de nuestros dedos entrelazados, para formar la estrella de la amistad.

No, we keep it in our archives, to bring out this story, this picture whenever we want on the film, to remember not only the beach and the sand, but also the warmth of our entwined fingers, forming the star of friendship.

Не, пазим я в архивите си, за да извадим тази история, тази снимка, на лентата, когато искаме, за да запомним не само плажа и пясъка, но и топлината на нашите вплетени пръсти, които пресъздават звездата на приятелството.

6
Ya no estamos con nuestros amigos del verano, nos hemos separado, hemos volado como los diminutos pétalos de un cardillo pero sabemos que cada pétalo es un mensaje de amor o de amistad que recordará al que lo coja que pensamos en él.

We are no longer with our summer friends, we have separated, we have flown like the dandelion blossom, but we know that every blossom is a message of love or friendship which will remind the one who catches it that we think of them.

Разделихме се със своите приятели от лятото, излетяхме като семенцето на глухарчето, но знаем, че всяко е послание на любов или приятелство, което ще напомни на този, който го е уловил, че мислим за него.

7
No estamos solos, nuestra mano no pide ayuda, sino se agita saludando a otras manos. En espera del próximo verano, del nuevo encuentro.

We are not alone, our hand is not asking for help, but simply waving and greeting at other hands. Waiting for the next summer, for the new meeting.

Не сме самил Нашата ръка не моли за помощ, а маха, поздравявайки други ръце, в очакване на следващото лято, на новата среща.

8
Y cuando este verano venga, iremos al puerto de yates y miraremos los barcos. Serán como cisnes blancos, con las alas abiertas, listos para despegar. Serán las alas que traerán a nuestros amigos de antes, a nuestros amigos de siempre.

And when the summer comes, we will go to the yachting port to watch the boats. They will be like white swans, with their wings open, ready to fly. It will be the wings that will bring along our friends from before, our friends for always.

А когато лятото дойде, ще отидем на яхтеното пристанище и ще погледаме лодките. Ще бъдат като бели лебеди, разтворили крила, готови за полет. Техни ще са крилата, на които ще долетят нашите предишни приятели, приятели завинаги.

9
Hablaremos de Nuevo, nos reiremos y nos contaremos cómo ha pasado el invierno, cómo nos hemos divertido, qué nuevas amistades, esta vez de nieve, hemos trabado.

We will talk about the New, we will laugh and we will tell of how we have spent the winter, how we have had fun, what new friendships, this time of snow, we have created.

Ще говорим за Новото, ще се смеем и ще си разказваме как е минала зимата, как сме се забавлявали, какви нови приятелства, този път снежни, сме създали.

10
Cerramos la pantalla del ordenador que nos ha hecho soñar. El gato anda sobre el piano. Sus patitas blancas recorren el teclado y crean una melodía extraña y armónica. De repente él salta, y la melodía acaba en un acorde inesperado, mientras el piano se queda solo hasta una nueva invasión. ¿O de un par de amigos que tocan La marcha gatuna”?

The cat is walking over the piano. Its white paws are running across the keys, creating a strange harmonious melody. Suddenly it jumps off, the melody finishes with an unexpected chord and the piano remains waiting for a new invasion. Or perhaps the “Cat’s march”?

Затварямe компютъра. Котката се разхожда по пианото. Белите й лапки пробягват по клавишите и създават някаква странно хармонична мелодия. Изведнъж тя скача, мелодията завършва с неочакван акорд, а пианото остава в очакване на ново нашествие. Mоже би на приятелите, които заедно ще свирят „Котешкия марш”?